Автор: Ричард Лакайо*
Градският пейзаж на обществата, лишени от свобода, винаги се е асоциирал с безкрайните сиви съветски жилищни блокове. Днес обаче някои от най-новаторските и смели архитектурни решения в света се реализират в най-малко свободните страни. По каква причина най-добрите архитекти предлагат своите най-амбициозни планове на съвременните автократи? Заради три думи - неограничено поле за действие.

Даниел Либескинд е един от най-известните архитекти в света, негов е проектът на Еврейския музей в Берлин, изключително авангардното ново крило на Музея на изкуствата в Денвър и идейният проект за сградата, която ще бъде изградена на мястото на Световния търговски център. Той работи навсякъде -
или почти навсякъде. Преди няколко години обаче Либескинд ми каза, че никога няма да работи в Китай. Архитектът е роден в Полша през 1946 г., известно време живее в застойния режим на комунистическия ръководител Владислав Гомулка. Този житейски опит го прави неблагоразположен към еднопартийни
държави.

Скрупулите на Либескинд по отношение на неговите клиенти не бяха широко известни преди февруари, когато той държа реч в Белфаст, в която критикува архитектите, готови да предоставят своите услуги на тоталитарните режими. “Смятам, че архитектите трябва да заемат по-етични позиции”, казва той.
“Притеснен съм, когато един архитект получи картбланш за някоя строителна площадка: Не знаем дали е имало някакво обществено обсъждане по този повод - кой е собственик на този терен, на този дом, на тази земя?” Но защо Либескинд проговори едва сега? Защото темата се превръща в нещо, което не може да бъде избегнато. Години наред най-големите имена в архитектурата се тълпят в страните, в които демократичните процедури са рядко явление. В днешно време най-големите и най-смели строежи в света се осъществяват в страни като Русия, Китай и държави от Персийския залив, където прозрачният процес на вземане на решения, допитването до местната общественост или демократичните избори (или пък изборите въобще) обикновено отстъпват на други съображения, като например растежа на икономиката или обогатяването на политическите ръководители.

От всички тези страни най-голяма притегателна сила има Китай. Необятното строителство, както и гладната за престиж управляваща партия се обединяват като фактори, за да произведат безчет апетитни поръчки за прочути чуждестранни архитекти, включително новата сграда на Централната китайска
телевизия, дело на Рем Колхаас, олимпийският стадион - на швейцарската Herzog & de Meuron, и проектираният от Норман Фостър огромен нов терминал на пекинското международно летище, което засега е най-голямата сграда в света. Впоследствие летището ще бъде надминато от друга мегаструктура на Фостър, този път в Москва. Наречен кристалният остров, изграденият от стъкло и
стомана “град в града” трябва да бъде завършен през 2014 г., като това е един от няколкото проекта, по които фирмата на Фостър работи в Русия.

В района на Персийския залив, където условията на работа за имигрантите строители са в хронично нарушение на човешките права, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства инвестират своите петролни приходи в огромни строителни обекти като проектираната от Skidmore, Owings & Merill кула “Бурж Дубай”, засега най-високата сграда в света, различни проекти на Колхаас, както и културния квартал в Абу Даби с музеи, проектирани от мегазвезди като Тадао Андо, Франк Гери, Заха Хадид и Жан Новел. Пак петролните пари изкушиха британката от иракски произход Хадид да проектира културен център в Азербайджан - място, което, меко казано, не получава отлични оценки от Freedom House и Human Rights Watch. Отгоре на всичко центърът ще бъде наречен на името на Гейдар Алиев, бивш служител на КГБ, който управляваше богатата на петрол централноазиатска република с железен юмрук, преди да почине през 2003 г., когато бе наследен от своя син Илхан посредством една лоша имитация на свободни избори. Миналата година старателната Хадид положи цветя на гроба на Алиев.

ГРАДЕЖ НА НАЦИИ

Причината архитектите да се оказват в подобни съмнителни отношения с властта не е мистерия. Те не могат да работят без властимащите. Всяка голяма сграда, независимо дали се намира в Манхатън, Дубай или Сингапур, представлява триумф на волята, обикновено тази на клиента, независимо дали този клиент е предприемач, директор на музей или лидер на авторитарна държава. Архитектите предпочитат безстрашни клиенти - тези, които хвърлят сериозни пари и се смеят в лицето на опозицията. Изкусително е да строиш на места, където някой емир или Владимир командва парада безнаказано, където парите са в изобилие, амбициите са безгранични, а местната опозиция е по-заета с избягване на полицейското преследване или престоя в затвора. Като говорим за Владимир Путин, шотландската архитектурна компания RMJM миналата година спечели конкурс за проектирането на новия небостъргач на “Газпром” в Санкт Петербург. Да припомним - “Газпром” е огром-ната газова компания, която доскоро бе ръководена от новия президент на Русия Дмитрий Медведев - избрания от Путин негов наследник. (Архивите говорят, че един от кандидатите на конкурса е някой си Даниел Либескинд.) Центърът Охта, както кулата се нарича в момента, стана повод за протести в Русия и извън нея заради планираната й височина от над 450 метра в град, където най-високата сграда е камбанария с височина една трета от тази на гиганта на “Газпром”. Опонентите на кулата са многобройни и изтъкнати, включително съюза на архитектите в града, директора на Ермитажа, както и ЮНЕСКО, която заплаши да отнеме на града статута на световно културно наследство. Но повечето наблюдатели са настроени скептично към вероятността критиците да постигнат кой знае какво. Съмнително е дали Русия днес е държава, където може да се състои някакъв смислен обществен дебат относно сграда, налагана от една всемогъща компания, до неотдавна управ-лявана от сегашния президент на Русия. Може да се каже, че картбланшът за нея виси във въздуха.

Но нека не се лъжем, дори и при най-старите демокрации нещата са незавършени. Винаги ще има големи проекти в Ню Йорк или Лондон, по повод на които обществените дебати са преструвка и силните на деня правят каквото им хрумне. Въпреки това обаче архитектите и предприемачите в демократичните
страни се борят с обществени дискусии и екологични анализи, териториални съвети и обществени групи, политици и медии. Именно подобно вмешателство изнервя мнозина от най-големите архитекти, които мърморят, че западните страни са загубили волята си да строят големи неща. Новият Терминал 5 на лондонското летище “Хийтроу”, проектиран от фирмата на архитекта Ричард Роджърс, бе обект на публично разследване във Великобритания, продължило почти четири години. Горе-долу толкова отне на новия проектиран от Фостър терминал на летището в Пекин да извърви целия цикъл от замисъл до
приключването. Наистина, трябваше да бъде удовлетворен един консултант по фъншуй, но пък за сметка на това нямаше заплетени съдебни дела.

И все пак е изненадващо, че световните автократи са развили вкус към модерната архитектура. Предпочитаният от тях стил бе онова, което можем да наречем слонски нео-класицизъм, който придаваше и на най-кекавите диктатури тежестта на трайни империи. Адолф Хитлер поръчва на Алберт Шпеер да
пресътвори Берлин под формата на едно мегаломанско копие на Рим. След себе си Йосиф Сталин остави административни сгради толкова помпозни и имперски, колкото и мустаците му. Едно забележимо изключение бе Бенито Мусолини, който осъзнава, че модерната архитектура може да даде на неговия режим авторитета на бъдещето. От диктаторите по негово време именно Мусолини е този, чието
виждане се радва на най-голяма трайност.

Междувременно архитектите, които се втурват в прегръдката на диктаторите, имат свои собствени причини за това. Поради авангардното си мислене някои от тях прекарват своята ранна кариера в пустошта на “хартиената архитектура”, изнасяйки лекции и публикувайки влиятелни книги, но без да получават кой знае колко реална работа. Разбираемо е изкушението да получат каквото могат
сега, дори и от съмнителни клиенти. Но има и още нещо. В едно призвание, което открай време е водено от гигантски амбиции за претворяването на действителността, най-авантюристично настроените архитекти не желаят просто да работят. Те искат да променят света. Архитекти като Хадид и Колхаас не са само практици, а и полемисти, евангелски отдадени на своето собствено сложно мислене за сградите и градовете. Това е светоглед, който може да представи съучастничеството с неблагонадеждни режими като нещо, което историята ще прости, защото правителствата идват и си отиват, но сградите се оказват
по-трайни, тъй като са идеи, въплътени в камък и стомана. В крайна сметка, ако оставите Версай, може да работите и за Краля Слънце.

ПРАВИ И КРИВИ ЪГЛИ

В този смисъл няма архитект с по-теоретична нагласа от Колхаас. В последните години той се е превърнал във враг на конвенционалните небостъргачи с офиси, поради което проектираната от него сграда на централната телевизия в Пекин представлява един вид структурно преобръщане. Едно трябва да е ясно -
сградата обещава да се превърне в една от най-вълнуващите в света. Друг въпрос е дали тя ще има същото символично въздействие върху хората, такова, каквото е имало Хитлеровото канцлерство. Но ако има протести в китайската провинция или още вълнения в Тибет, решенията как да се отразяват тези
събития от китайската телевизия ще бъдат вземани именно в сградата на Колхаас.

Веднъж попитах Колхаас дали изпитва някакви угризения за това, че строи централата на една държавно контролирана телевизия. Той отговори, че Китай еволюира и че се надява държавно контролираните му медии след време да се превърнат в “нещо като Би Би Си”. Дотогава обаче ще мине доста време. Би Би
Си, чиито излъчвания са ограничени в Китай, неотдавна съобщи, че когато журналистите в Централната китайска телевизия включват компютрите си всеки ден, едно от първите неща, които се появяват на екраните им, е “предупреждение какво не трябва да се излъчва”. Централният аргумент в подкрепа на това добрите архитекти да работят в недемократични държави е, че внасят просветени идеи в места, които имат нужда от тях. Например фирмата на Норман Фостър, която е известна с природосъобразните си проекти, получи възможност да използва зелени методи и материали на летището в Пекин - полезен пример за една страна, която е по-известна с пренебрежението си към околната среда. Именно този аргумент бе изразен и от Уил Алсъп, друг известен британски архитект, в един интернет сайт, който събираше мнения за лекцията на Либескинд в Белфаст. “Китай се отваря, казва Алсъп. Той ще се промени в бъдещето и архитектите ще представляват част от това отваряне.”

Изразяващите подобно мнение имат своите сериозни основания. Но ето каква е уловката. Тази позиция приема оптимистичната западна хипотеза, че авторитарните режими ще еволюират в нещо по-близко до демокрацията. Но поне Русия на Путин започна да еволюира в обратната посока. Тази тенденция може да се промени при Медведев, но може и да не се промени. Китайските власти вероятно си мислят, че са осъществили някакъв нов обществен строй, който смесва свободната пазарна икономика с ограничени граждански свободи. И това е моделът, който те с удоволствие предлагат на останалата част от
развиващите се страни, при това безупречно облечен от най-добрите архитекти в света.

Трябва да спомена, че в своите бележки относно сътрудничеството със съмнителни режими Алсъп се е почувствал задължен да добави следното: “Може би бих теглил чертата до Бирма.” Да приемем ли това като знак, че у архитектите се загнездват съмнения относно работата с неблагонадеждни клиенти? Ако има нещо, което архитектът трябва да умее, то е да тегли черти. С известно подтикване може би повечето от тях ще се опитат да го направят.

Искате ли да знаете повече?

Ричард Лакайо размишлява върху последните проекти за сгради и големи изложби в “Поглед наоколо” (Looking Around), неговия блог за изкуство и архитектура на списание Time.

В статията си “Пекин в делириум” (перифраза по известната книга-манифест на Рем Колхаас - Koolhaas, Rem. Delirious New York: A Retroactive Manifesto for Manhattan - бел. ред.) Филип Нобел анализира цялостната трансформация на китайската столица, както и политическите и икономическите условия,
обусловили най-големия строителен бум в света (сп. Metropolis, март 2008 г.). Кростофър Хоторн описва неограничените възможности на най-бързорастящите съвременни градове в “Градове на волята” (сп. Cond Nast Traveler, февруари 2008 г.). Най-дългата и най-известна апология от архитект, работещ за ужасен клиент, може да видите в мемоарите на Алберт Шпеер “Третият райх отвътре” (Inside the Third Reich, New York: Macmillan, 1970).

Ричард Бърдет документира бъдещето на глобалната урбанизация в статията си “Отвъд границите на градовете” (FP, януари/февруари 2008 г.), твърдейки, че светът има уникалната възможност да направи модерния метрополис природосъобразен. В книгата си “Безкрайният град” (The Endless City, London:
Phaidon Press, 2008) Бърдет и неговият съредактор Деян Суджич са събрали статии от най-известните градостроители и архитекти заедно със снимки на цяла страница и блестящи проучвания на живота в шест много различни града (Берлин, Йоханесбург, Лондон, Мексико сити, Ню Йорк и Шанхай), за да оформят
един цялостен поглед на градските предизвикателства през XXI век.

* Ричард Лакайо е арт и архитектурен критик в списание Time
Статията може да бъде видяна и тук: http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=520646

ПРОТЕСТЪТ Е ОТ 8.30Ч. ПРЕД МОСВ (НА СЛАВЕЙКОВ) НОСЕТЕ СИ ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ.
ПОВЕЧКО!!!

Концептуално

Използва се тоалетната хартия като символ на голямото оакване на власт-имащите по морето с това презастрояване; напомня се за огромните количества фекалии, които биха се бълвали в морето от тия 200 000 евентуални нови курортисти на територията на община Царево, половината от тях и на територията на природен парк Странджа !!! (имаме предвид че общия устройствен план не предвижда изграждането на нито една пречиствателна станция, а в момента и без тия стотици хиляди нови туристи става яко мазало в Синеморец и Ахтопол по време на сезона, които и до ден днешен си изливат всичкото директно в морето, щото построените им пречиствателни станции не само че са за много по-малък капацитет, ами и без тва хич не бачкат….)

Сцена 1

“Грамада” от ролки WC хартия -

затрупва се входа на министерството с ролки еффтина двойно-тройно рециклирана тоалетна хартия

Сцена 2

“Море” от ролки WC хартия -

разгъва се море от ролки, най-лесно ще стане ако няколко (3-4) наведнъж са нанизани на точилки или др. точилкоподобни прави пръчки с подходящ диаметър (да може лесно да се нанизват ролките)
Материали

МНОГО ролки WC хартия!!!

точилки (точилкоподобни пръчки) - 3-4-5-6…
музикални инструменти - джембета, тъпани, мандолини и т.н..;) all welcome!

и още по темата:
Опит за пълно бетониране на Странджанския бряг – Епизод ІІ

На 22 юли, тг, Междуведомствената комисия към Висшия експертен съвет на МОСВ ще решава дали приема доклада по екологична оценка и оценката за съвместимост с Натура 2000 местата на общия устройствен план на община Царево. Припомняме, че на 02.04.2008 комисията реши да върне докладите за доработване. След като миналата година община Царево не успя по съдебен път да заличи природен парк Странджа, опитите продължават с разработения проект на изменение на Общия устройствен план на общината.

Предоставеният на сайта на община Царево картен материал на плана (http://www.tzarevo.net) показват планирана почти 100% урбанизация на крайбрежната ивица на общината, като единственото изключение са двете защитени местности – Устието на Велека и Силистар, където със заповедите за обявяването им строителството е забранено. Освен това, планът ще легализира скандалния стореж на Краш 2000 край Варавара.

Освен принцпините проблеми със самия ОУП има и процедурни проблеми по провеждането на самото заседания на тази комисия. Тя е председателствана от зам-министър Чавдар Георгиев, който попада в ситуацията на конфликт на интереси доколкото ОУП на община Царево предвижда изграждането на спорно от екологична гледна точка голф-игрище на територията на Природен парк Странджа. Господин Чавдар Георгиев е в управителните органи на две юридически лица с нестопанска цел „Българска голф фондация” и „Парти и голф клуб”, поставили си за цел насърчаването и развитието на голфа в Република България.

Ако следва закона, комисията следва да не одобри двата доклада поради редица проблеми свързани с тяхната законосъобразност. Експертите изготвили доклада по оценка за съвместивмост не отоговарят на изискванията в Наредбата за извършване на ОС: изискването е експертите да са биолози, докато в случая, с едно изключение, експертите са лесовъди. Друг проблем е, че в доклада по оценка за съвместимост се препоръчва нарушение на Закона за Черноморското крайбрежие: Въпреки, че този закон предвижда забрана за строителство в Зона А, авторите на доклада препоръчват да се намали «урбанизацията» в зона А.

В Доклад апо ОС не са оценени всички видове от зона Странджа, поради което оценката е непълна. Използвани са стари и завишени данни за площите на местообитанията, за да изглеждат урбанизираните техни част по-малък процент. Има предложени мерки за редуциране на инвестиционните намерения в крайбрежната зона, но те са само за фауната, но не и за растителността и не са изведени като заключение на целия екип.

Ако Комисията вземе решение за одобрение на двата доклада, ще остане малко до окончателно одобряване на ОУП-а на Царево. Има шанс Междуведомствената комисия към ВЕЕС да гласува професионално и закона да бъде спазен. Затова, за да бъдат подкрепени и насърчени хората със съвест, каним всички граждани, които се вълнуваха от съдбата на Странджа във вторник, 22 юли, в 9.30 пред МОСВ.

Много отдавна се бях зарекал да пиша за тази срамна и неадекватна реклама. Някой се е постарал да я измисли, но не взел под внимание процесите свързани с климатичните промени и влиянието им върху България. Ясно ми е, че по правилата на маркетинга и на телевизионата реклама да е въздействаща, но на мен ми напомня за нещо много важно, което може би млако хора в България знаят.

За рекламата: рекламата представя промоцията за включване към Ай Ди Ес Ел на БТК и водата се леее през едни чаши и се излива и прелива и т.н.

В случая според мен става въпрос за следното:

• България е на е  едно от последните места в Европа по количество и запаси на питейна вода;
• На много места в страната, дори и днес има режим на водата, защото количеството и е ограничено;
• Дори и София е застрашена от режим на водата, особено ако се наложи изпускането на язовир Искър, след като много от резервните каптажи и вододайни зони са застрашени от незаконите строежи в Национален парк Рила и зоната Рила Буфер;
• Все още има много хора, които дори не си спират водата, когато си мият зъбите или извършват други хегиенни нужди;
• Световните количества на питейна вода са 0,03% от цялато количество вода на земята;
• Според проучване на Института по метеорология към БАН до 2050 година в България ще имаме субтропичен климат, което допълнително ще намали валежите и ще увеличи нуждите от питейна вода;
• Както и много други знайни или незнайни факти…

За мен тази реклама не само представя продукт или по скоро услуга в случая, но и въздейства на хората, по начин напълно неадекватен на глобалните процеси. Все повече хора по света стават отговорни за това, какво е личното и фирмето им влияние върху тези промени. А ние си пълним и разливаме чашите. според друго проучаване оповестено наскоро България, заедно с Румъния и Полша е на последно място в Европа по отношение към Промените в климата. “Какво ни пука на нас, ние нямаме проблеми в България”. Може би за сега все още е така, но така ли ще остане в бъдеще?

Може би трябва да имаме в предвид и да се замислим, дали изсичането и намаляването на Българската гора за последните 1о години с 15% няма да доведе до ускоряване на процесите. Без гора няма и вода…

Едва ли БТК ще ми обърнат внимание дори и да им пиша лично писмо. Но ако повече хора обърнат внимание може и да е различно в бъдеще. Аз не гледам телевизия, но не искам и хората, които гледат да бъдат облъчвани с такива реклами. Дано по скоро я спрат.

ОТМЕНЕТЕ ТАЗИ НЕЛЕПА И СРАМНА НАГРАДА!

На 25 май 2008 г. на официална церемония в София, в присъствието на държавни ръководители, депутати и журналисти, бяха връчени ежегодните награди “Чернорирзец Храбър”. Наградата е учредена от Съюза на издателите в България през 2002 година и се присъжда в 11 категории на автори от печатните медии.

Ние, долуподписаните, изразяваме крайно несъгласие с факта, че в категория “Млад журналист” наградата тази година бе присъдена на един от постоянните автори на вестник “Новинар” Калин Руменов. За четящите вестника и он-лайн изданието му той е познато име, придобило особена известност с яростното си расистко отношение към ромската общност (именно към общността като цяло - с всичките й хиляди членове), която последователно и с необуздано обидни квалификации портретува пред обществото като изостанала, дива и непълноценна, като общност, чиито членове не могат да вземат правилни решение за себе си и за развитието си и към които той приканва държавата да действа със здрава ръка и с всички средства - като със зловредни обекти, които поотделно и в своята съвкупност застрашават сигурността на българския, на “правилния” етнос.

Предлагаме извадка от няколко ярки образци на “високата” проба журналистическо майсторство на човека, удостоен с наградата за млад автор:

“…Който сее циганско семе, жъне социални помощи. Циганите се плодят, докато вие плащате данъци, bg пичове и пички. Циганите идът и правописните грешки са най-малкото, за което може да се притеснявате. След няколко цигански петилетки граматиката ще бъде толкова ненужна, че няма да я купуват и за вторични суровини. Циганите идът като вълци, плодят се като овци и в това няма никаква поезия. Циганите след 30 години ще бъдат същите като днешните. Пак ще свършват често в жените си. Пак няма да се издържат сами и да носят пари в голямото българско семейство. А в него и след 30 години ще липсва цигански план. Прекалено е да чакате половин живот, за да констатирате, че са ви го ограбили циганите. Защото през цялото време са играли заедно и са делкали с политиците. Измислете план, защото ви чака тежък физически труд “Циганите идът” (20.12.2007 г.) “…Първите, които ще си тръгнат, са световните компании. Няма на кого да продават новите си лайна и ще се преместят на място с по-малко цигани и повече пари. Кой ще си купи сапун за мека и нежна бяла кожа - мръсните мангали може би…” “Циганите идът” (20.12.2007 г.)“…Циганите не могат да вземат решения за себе си. Но могат да решават вместо вас. И затова ги използва политическата система…“Циганите идът” (20.12.2007 г.)“…Разликата между циганите и говедата е във ветеринарния контрол. Говедата не могат да се държат като цигани. Но обратното е разрешено. Говеждите права и свободи за две години сериозно пострадаха. За това време циганката роди близнаци и пак е трудна като крава…”“Цигани и говеда” (20. 02. 2008 г).

Да сте виждали напоследък по-отявлено човеконенавистничество в българска печатна медия? При това не в крайно националистическо или маргинално издание, а в национален всекидневник?

Да сте допускали, че е възможно подобен автор да бъде отличен, дори и награден при цялата тази своя практика на безогледно поругаване правата и достойнстовото на хиляди хора?

Със своя отявлен и бущуващ расизъм подобни публикации биха взривили медийната и обществената среда във всяка държава с утвърдени стандарти за защита на правата и достойнството на личности и общности (вкл. малцинствени). Те биха били срамно и публично отхвърлено журналистическо недоразумение във всички медийни гилдии, които се придържат по адекватен и правомерен начин към ролята си на отговорни посредници в своите мултикултурни общества. Те биха били скандални и невъзможни за всяка медийна среда с ефективно действащи саморегулаторни органи, като етични комисии и пр.

Ето защо нашият протест не е насочен срещу автора, който изразява някакво свое лично мнение. Нашият протест е срещу типа медийна политика, която допуска тиражирането по устойчив, безотговорен и непрофесионален начин на подобна крайно враждебна и откровено расистка реч. Насочен е срещу медийните практики, които допускат етикетирането и дискриминирането чрез слово на хиляди граждани, в нарушение на съществуващите международно-правни стандарти, а и на Етичния кодекс на българските медии. Редакцията на в.”Новинар” също е подписала този кодекс. Но ето че тя скандално го нарушава, предоставяйки на страниците си редовен достъп за расистките материали на Калин Руменов, без да заявява дистанциране от тезите на автора, без да осигурява алтернативен собствен или външен коментар по повод фашизоидните истерии в материалите му по отношение на ромската общност.

Този случай с неадекватното си, крайно нечувствително и с вредни последици награждаване на Калин Руменов онагледява сериозна криза в ценностната тъкан на българската медийна среда по отношение отразяването на въпроси, свързани с малцинства и със съжителството между различните етнокултурни общности в мултикултурното общество. И, което е особено тревожно - този случай свидетелства, че проблемът се отнася далеч не само до репортерското ниво, с което най-често се обясняват всички пропуски и грешки. Той настойчиво заостря вниманието върху проблеми от професионално и ценностно естество най-вече на нивото на вземане на решения в медиите.

Случаят осветява отчетливо и дейността на Комисията за етика в печата, създадена през юни 2006 година с цел именно да следи за съблюдаването от печатните медии спазването на Етичния кодекс. Съгласно правилника си, Комисията следва да се самосезира и да взема отношение по публикации, нарушаващи кодекса. Но ето, че макар и кодексът да е нарушаван скандално чрез тук визираните публикации (а и чрез десетки други от последните месеци и години, изобилно етикетиращи с негативни характеристики и внушения представители на малцинства, най-често на ромите), етичната комисия нито веднъж не се е самосезирала по такъв повод. Очевидно тя все още не може да направи връзката между свободата на словото и отговорността на словото, нито пък е прочела адекватно задълженията си по чл.2.5.1 и чл. 2.5.2 на Етичния кодекс. Нещо повече – Комисията за етика в печата остана пасивна дори след подаването на сигнали от граждански организации по повод на публикации на Калин Руменов с расистко съдържание и на неадекватната политика на съответната тиражираща ги медия. При наличието на такава пасивност от страна на саморегулаторен орган, призван да брани етиката в печата, защо да се чудим на нарастващата “творческа” активност на въпросния автор, на продължаващото му настъпление срещу достойнството на цяла една човешка общност! Но едва ли поведението на тази комисия е толкова необяснимо, при положение че управителната й шапка (нейната и на Комисията за етика в електронните медии) - фондация “Национален съвет за журналистическа етика“ - се състои от главни редактори и издатели на вестници, част от които печатни издания са редовни “доставчици” на материали, нарушаващи етичния кодекс по чл. 2.5.1 и чл. 2.5.2.

Ето как се стига до закономерния абсурд, пред който сме изправени днес: 19-членно жури (12 главни редактори на печатни издания, избрани с жребий измежду 28 издателства - членове на Съюза на издателите в България и 7 члена на Управителния съвет на СИБ, избрани с жребий измежду 10) вземат решение авторът Калин Руменов да бъде награден в една от категориите на конкурса за журналистическо майсторство. Очевидно, оценката на журито е била на базата на цялостното му творчество, включително и на публикациите от “ромската серия”, тъй като не бяха оповестени конкретни материали, за които той е бил отличен и избран за победител в своята категория “млад журналист”.

Като сложим чертата под всичко казано, все по-отчетливо се налага въпросът: защо им беше на нашите медии Етичния кодекс, след като е възможно така безпрекословно, така настоятелно и несанкционирано той да бъде нарушаван? Защо са ни и етични комисии от рода на тази за печатните медии, които с формалното си съществуване и с мълчанието си по особено чести и драстични нарушения на журналистическата етика са не просто безполезни, а дори контрапродуктивни.

Кому в крайна сметка са нужни награди, които не придвижват напред медийните практики, отличавайки най-добрите журналистически материали на базата на безспорни професионални и етични медийни стандарти, съизмерими с тези в останалата част на европейското пространство? Кому са нужни награди, които всъщност имат потенциал да вършат точно обратното - да връщат назад медийните практики към ретроградни журналистически прийоми, свързани с друго време и действителност? Фашизоидната враждебна реч съвсем не е присъща черта на истинското провокативно медийно мислене, нито е синоним на градивната провокация, на младежката дързост и неочакваност. Да, журналистиката трябва да бъде провокативна, но е недопустимо точно фашизоидното чегъртане по сетивата на обществото да подменя онази нужна на всички ни градивна провокация чрез медиите, тикаща напред обществените процеси.

Бидейки ревностни привърженици на свободата на словото, което е гарант за всички човешки права и основни свободи в демократичното общество, същевременно категорично противостоим на злоупотребата със словото и дискриминативното му ползване чрез медиите за сметка на честта и доброто име отделни граждани, на социални или етнически групи (какъвто е и смисълът на всички международно-правни и медийни стандарти, а и на собствения ни Етичен кодекс).

Ето защо, като протестираме срещу срамната практика около награждаването на Калин Руменов, се обръщаме към учредителите и организаторите на конкурса за журналистическо майсторство “Черноризец Храбър” с настояване наградата на този автор да бъде отменена, като актът бъде оповестен по начин, аналогично публичен на този, по който му бе връчена.

Обръщаме се също и към държавните ръководители, чието присъствие, неизвестно защо, устойчиво се затвърди като постоянен елемент на това чисто професионално събитие за медийната гилдия (да си спомняте при връчването на наградите на филмовия фестивал в Кан някакво присъствие или участие от страна на премиери и президенти?). Участието на представители на нашата държавна власт в церемонията по тазгодишното награждаване неволно ги поставя в позицията на ценностно присъединяващи се и към наградата, и към основанията за нея на автор като Калин Руменов. Дори и да не са целили това, негативният привкус от участието им в този акт остава.

Поздравявайки всички журналисти, заслужено отличени с награди “Черноризец Храбър” в останалите категории на конкурса, същевременно заявяваме убеждението си, че нелепото отличаване и награждаване на “журналистическо майсторство” като това на Калин Руменов занижава цялостния публичен имидж на инициативата и поставя под съмнение смисъла й. Отмяната на наградата би била позитивен знак в няколко посоки и този акт е категорично дължим на засегнатите общности, на обществото като цяло и не на последно място - на професионалната гилдия.

За да станете част от хората подкрепили писмото пишете на Марк Босани на адрес: markbossanyi@yahoo.co.uk

Ние в “Зелен” се опитваме да свържем нашите деца със земята и природата. Ще продължим да го правим и в бъдеще, въпреки, че е трудно. Знаем, че няма лесни неща и колкото повече се стараем, доказваме, усъвършенстваме и продължаваме напред ще успеем да постигнем повече. Желанието ни е нашите деца да са по-информирани, но и отговорни към количеството и качеството на информацията, която получават. Ангажирането на повече деца в сайта е голямо предизвикателство за нас. Активизирането на създадените клубове, привличането на нови екоклубове към сайта и превръщането на сайта в средство за комуникация, изразяване и обмен на добри практики и идеи е нашата непосредствена цел и задача. 

Според едно проучване повечето хора на земята прекарват над 80% от времето си в затворени помещения. Помислете за това и излезте навън сред природата. Карайте колело, вместо кола. Правете си разходка колкото често можете. На всеки няколко часа в офиса се покажете да подишате по свеж въздух, колкото и да е замърсен въздуха в града. Много е лесно да се направи една мъничка крачка, едно нищожно усилие. И ще видите, че после ще се чувствате по-добре. “Зелен” ви препоръчва да тичате боси по тревата не само в сънищата си…

Здравейте,

Както знаете, преференциалните мерки, предвидени от САЩ и ЕС за увеличаване ползването на агрогоривата за автотранспорта вече водят до драстично ускорено обеслесяване на тропическите гори и оттам - отпускане на огромни количества парникови газове в атмосферата. Едновременно с това мерките ощетяват голяма част от населението на света поради възникналата конкуренция за земя между храната за хората и “храната за колите”, отразяваща се в продължаващия скок в цената на хранителни продукти в световен мащаб. За да ви се чуе гласа относно това катастрофално противопродуктивно решение ви призовавам да подпишете в името на организациите си апела, намиращ се на този адрес:

http://ga3.org/campaign/agrofuelsmoratorium

Поздрави, Марк Босани

Знаете ли, че часовника на микровълновата ви печка изразходва повече енергия, отколкото когато готвите своята вечеря в нея? Ако не ето ви факт. Това наистина е така, тогава защо да гледаме часовник там, когато можем да имаме на ръката си. Или на стената в кухнята, или където и да е другаде. Помислете, колко малко ще ви коства да го изключвате. Да не говорим, че според някой, храната загрята в микровълновата печка се облъчва. Аз не използвам, просто няма нужда. Помислете и вие?!

Здравейте,
Имам една идея, която бих искал да споделя с вас, като се надявам да срещне подкрепа. Изключително погнусен съм да разбера, че държавата ще се ангажира с частните интереси на инвеститори на голф-игрища в България като за целта ще се създава специална компания за „голф развитие”!!! Предлагам да се излезе с контра-предложение към г-на Станишева: Така както държавата се ангажира да обслужва по най-подлизурски и долнопробен начин интересите на неколцина печалбари, по същия начин да се създаде специално дружество или ведомство, което също така активно и самоотвержено да защитава места като Иракли, Рила, Странджа и други застрашени от хищническото заграбване на алчни „предприемачи”. Да поискаме по аналогичен начин да се създаде държавна структура или компания, да се отдели бюджет (от нашите данъци!) и човешки ресурси от администрацията, които да бранят Природата, био-разнообразието и естествения ландшафт с цялата мощ и инструментариум на държавния апарат – точно така, както ще направят за голф игрищата. Нека поставим ясно въпроса защо инвеститорите (на голф игрища) трябва да бъдат привилегировани и техните частни меркантилни интереси да бъдат поставяни по-високо от екологичното благосъстояние и общите интереси на всички нас, които живеем в тази срана и искаме да има дива природа.
Защо държавата оказва съдействие и протекции, отчуждава земи (от държавна дивечовъдна станция Балчик !) за голф игрища, а отказва да изпълни присъщите си задължения и функции като изгони една откровено престъпна компания от Иракли ?! Както би казал героят от един познат български филм „Голф игрища може, а биологично разнообразие и Природа не може?! Голф-туризъм може, а еко-туризъм не може?!”…
Най малкото нека поискаме референдум или открита дискусия с най-висши представители на властта
за това да можем като граждани да си кажем думата дали искаме най-хубавите кътчета на страната ни да
се превръщат в Privateland на шепа полит-икономически комисари и българо-съветски помешчици с елементи
на британски нео-колониализъм…Нека изискаме отговор от хората, наричащи себе си държавници. Ние сме техни работодатели. НЯМАТ ПРАВО ДА НИ ОТКАЖАТ!
Natura libre!
Владимир Михаилов

Национално Движение Екогласност
Член на Приятели на Земята Интернешънъл

До                                                                                                                                                                                                                                 г-н Жозе Мануел Барозо - Председател на Европейската комисия
г-н Джон Байърли - Посланик на САЩ в София
 
Относно:  България – Политическата класа е впрегната в манипулациите около “Кремиковци” АД за продължаване тровенето на гражданите от двумилионна София
Референция: Наше писмо от 11.09.2007 г. до Европейската комисия   
 
Уважаеми господин Барозо,
Уважаеми господин Байърли,
На 11.09.2007 г. осем граждански организации - Национално движение „Екогласност”, Eкосдружение „Връбница - Надежда”, Сдружение “Нови хан-европейско селище”, с адрес за съобщения: с. Нови хан, община Елин Пелин, ул. ”Иван Вазов” №1, Сдружение „Екозащита – Челопечене”, Инициативен комитет „За екологична и гражданска защита на жителите на Горни Богров”, Инициативен комитет „За опазване на околната среда в село Мусачево”, Инициативен комитет-Мрамор и Граждански комитет „ЗЗЖХОЖП” София, уведомихме Европейската комисия за нежеланието на българските власти да спазят законодателството относно “Кремиковци” АД.
Свидетели сме на неспазения срок 31-10-2007 г. от Министерството на околната среда и водите, относно Комплексното разрешително на „Кремиковци” АД и на политическите манипулации пред българската общественост.
С писмо изх. 02-05/ 05-02-2007 г., Национално движение „Екогласност” изпрати сигнал до г-н Борис Велчев - Главен прокурор на РБългария, с копие до Президента на Р България, Председателя на Народното събрание и  до Министър-председателя на Р България, с който поискахме проверка от Прокуратурата относно замърсяванията от производството в заводите “Идеал Стандарт” и “Видима” – град Севлиево, както и в “Кремиковци” АД – град София. Предложихме на собствениците на тези производства – силни замърсители на околната среда, представляващи дългогодишен риск за човешкото здраве, Президентът на България да ОТНЕМЕ дадените им ордени “Мадарски конник”. Американският собственик в Севлиево междувременно предприе продажба на своето участие в това производство, а сега е на ход да го последва и г-н Прамод Митал. С № 2059 от 19.02.2007 г. Върховна касационна прокуратура назначи проверка от Районна прокуратура-Сливен, която отказа образуване на досъдебно производство и прекрати преписката. С № 9877 от 25.10.2007 г. Софийска градска прокуратура отмени постановлението на Софийска районна прокуратура по тяхна пр.пр. № 6620/07г. Притеснени сме от фактите, от които съзираме как цялата политическа класа в България манипулира гражданското общество в тези дни с различни ходове, за да може да продължи замърсяването на двумилионна София от “Кремиковци” АД.
Кметът на София ( в писмо като гражданин, а не като кмет!? ) съобщава замърсяванията пред Брюксел, че били само два до пет пъти над ПДК ( пределно-допустима концентрация ), което не отговаря на истината - между 10 и 30 пъти се надвишават нормите, сочат данните на Главна инспекция по труда и на РИОСВ-София. А от последните данни, до които получихме достъп чрез подаденото заявление през м. декември 2007 г. за Комлексно разрешително, с източник самото търговско дружество “Кремиковци” АД – замърсяването надминава 150 пъти нормите за допустими емисии за прах http://grupa-geo.blogspot.com/2008/01/blog-post_20.html . Общественото мнение се заблуждава чрез медиите по този нечестен начин – та даже и от Брюксел ще си кажат след гражданската жалба на кмета Бойко Борисов, че няма нищо обезпокоително, когато порядък от 2-5 пъти може да се съотнесе към “грешка на уредите” и “грешка при меренето”. 
В България и днес е осигурен “политически комфорт” за най-големия замърсител на Софийското поле – “гордостта” на тоталитарното комунистическо минало, чрез близкия до управляващите партиен лидер Александър Томов и изпълнителен директор на фирмата, за да може да се получи това криене от обществеността на цялата истина. В тази връзка, публична тайна е скорошното изявление на Министър-председателя на България г-н Сергей Станишев, че с Ал. Томов са от „едно политическо семейство”. Затова Министерският съвет на Р България ни отказа достъп по Закона за достъп до обществената информация и Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Конвенцията от Орхус), до своето решение от 13-09-2006 г. за предоставените специални привилегии за отлагане с години на екологичната програма на „Кремиковци” АД, макар че са публични данните за най-голяма концентрация на заболяванията сред децата до 18-годишна възраст в района на тази фирма.
Върховният административен съд отказа да се произнесе по нашето искане за обявяване нищожността на това решение на Министерския съвет, което ние атакувахме с мотива, че съгласно Закона за околната среда и водите същият няма компетенции за промяна в сроковете за издаване на комплексни разрешителни.
След като сме свидетели на изразената наскоро подкрепа и от г-н Георги Божинов – председател на парламентарната комисия по „Околна среда”, единствено и само за икономическата жизнеспособност на „Кремиковци” АД, без да се грижи като екологична комисия в Народното събрание за жизнеспособността на околната среда и здравето на населението, както и че НИКОЙ не иска да спазва чл. 78, ал. 1 от НАРЕДБА № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии - не може да се работи с превишаване на установените НДЕ повече от 8 часа без прекъсване,
НИЕ ОТНОВО предлагаме при следващото посещение на евроинспектори в България по проблемите, причинени от комбинат „Кремиковци”, да се осъществи и среща с участието на обществеността, за да можем да предоставим допълнителни документи и доказателства по случая. При това, като представители на обществеността искаме да благодарим за благородната грижа на нашето Европейско правителство от Брюксел, за живота и здравето на всички българи – вече членове на Нова Европа.

НАСТОЯВАМЕ,  Ваши Превъзходителства, да посъветвате Президента на Р България да ОТНЕМЕ дадения орден на г-н Прамод Митал.
Надяваме се, че с нашата гражданска позиция по екологичната политика на България, ще допринесем за устойчивото развитие на околната среда и запазване здравето на хората.

С уважение,
Зам.-председател:
Петър Пенчев