За отмяната на една срамна награда!
ОТМЕНЕТЕ ТАЗИ НЕЛЕПА И СРАМНА НАГРАДА!
На 25 май 2008 г. на официална церемония в София, в присъствието на държавни ръководители, депутати и журналисти, бяха връчени ежегодните награди “Чернорирзец Храбър”. Наградата е учредена от Съюза на издателите в България през 2002 година и се присъжда в 11 категории на автори от печатните медии.
Ние, долуподписаните, изразяваме крайно несъгласие с факта, че в категория “Млад журналист” наградата тази година бе присъдена на един от постоянните автори на вестник “Новинар” Калин Руменов. За четящите вестника и он-лайн изданието му той е познато име, придобило особена известност с яростното си расистко отношение към ромската общност (именно към общността като цяло - с всичките й хиляди членове), която последователно и с необуздано обидни квалификации портретува пред обществото като изостанала, дива и непълноценна, като общност, чиито членове не могат да вземат правилни решение за себе си и за развитието си и към които той приканва държавата да действа със здрава ръка и с всички средства - като със зловредни обекти, които поотделно и в своята съвкупност застрашават сигурността на българския, на “правилния” етнос.
Предлагаме извадка от няколко ярки образци на “високата” проба журналистическо майсторство на човека, удостоен с наградата за млад автор:
“…Който сее циганско семе, жъне социални помощи. Циганите се плодят, докато вие плащате данъци, bg пичове и пички. Циганите идът и правописните грешки са най-малкото, за което може да се притеснявате. След няколко цигански петилетки граматиката ще бъде толкова ненужна, че няма да я купуват и за вторични суровини. Циганите идът като вълци, плодят се като овци и в това няма никаква поезия. Циганите след 30 години ще бъдат същите като днешните. Пак ще свършват често в жените си. Пак няма да се издържат сами и да носят пари в голямото българско семейство. А в него и след 30 години ще липсва цигански план. Прекалено е да чакате половин живот, за да констатирате, че са ви го ограбили циганите. Защото през цялото време са играли заедно и са делкали с политиците. Измислете план, защото ви чака тежък физически труд “Циганите идът” (20.12.2007 г.) “…Първите, които ще си тръгнат, са световните компании. Няма на кого да продават новите си лайна и ще се преместят на място с по-малко цигани и повече пари. Кой ще си купи сапун за мека и нежна бяла кожа - мръсните мангали може би…” “Циганите идът” (20.12.2007 г.)“…Циганите не могат да вземат решения за себе си. Но могат да решават вместо вас. И затова ги използва политическата система…“Циганите идът” (20.12.2007 г.)“…Разликата между циганите и говедата е във ветеринарния контрол. Говедата не могат да се държат като цигани. Но обратното е разрешено. Говеждите права и свободи за две години сериозно пострадаха. За това време циганката роди близнаци и пак е трудна като крава…”“Цигани и говеда” (20. 02. 2008 г).
Да сте виждали напоследък по-отявлено човеконенавистничество в българска печатна медия? При това не в крайно националистическо или маргинално издание, а в национален всекидневник?
Да сте допускали, че е възможно подобен автор да бъде отличен, дори и награден при цялата тази своя практика на безогледно поругаване правата и достойнстовото на хиляди хора?
Със своя отявлен и бущуващ расизъм подобни публикации биха взривили медийната и обществената среда във всяка държава с утвърдени стандарти за защита на правата и достойнството на личности и общности (вкл. малцинствени). Те биха били срамно и публично отхвърлено журналистическо недоразумение във всички медийни гилдии, които се придържат по адекватен и правомерен начин към ролята си на отговорни посредници в своите мултикултурни общества. Те биха били скандални и невъзможни за всяка медийна среда с ефективно действащи саморегулаторни органи, като етични комисии и пр.
Ето защо нашият протест не е насочен срещу автора, който изразява някакво свое лично мнение. Нашият протест е срещу типа медийна политика, която допуска тиражирането по устойчив, безотговорен и непрофесионален начин на подобна крайно враждебна и откровено расистка реч. Насочен е срещу медийните практики, които допускат етикетирането и дискриминирането чрез слово на хиляди граждани, в нарушение на съществуващите международно-правни стандарти, а и на Етичния кодекс на българските медии. Редакцията на в.”Новинар” също е подписала този кодекс. Но ето че тя скандално го нарушава, предоставяйки на страниците си редовен достъп за расистките материали на Калин Руменов, без да заявява дистанциране от тезите на автора, без да осигурява алтернативен собствен или външен коментар по повод фашизоидните истерии в материалите му по отношение на ромската общност.
Този случай с неадекватното си, крайно нечувствително и с вредни последици награждаване на Калин Руменов онагледява сериозна криза в ценностната тъкан на българската медийна среда по отношение отразяването на въпроси, свързани с малцинства и със съжителството между различните етнокултурни общности в мултикултурното общество. И, което е особено тревожно - този случай свидетелства, че проблемът се отнася далеч не само до репортерското ниво, с което най-често се обясняват всички пропуски и грешки. Той настойчиво заостря вниманието върху проблеми от професионално и ценностно естество най-вече на нивото на вземане на решения в медиите.
Случаят осветява отчетливо и дейността на Комисията за етика в печата, създадена през юни 2006 година с цел именно да следи за съблюдаването от печатните медии спазването на Етичния кодекс. Съгласно правилника си, Комисията следва да се самосезира и да взема отношение по публикации, нарушаващи кодекса. Но ето, че макар и кодексът да е нарушаван скандално чрез тук визираните публикации (а и чрез десетки други от последните месеци и години, изобилно етикетиращи с негативни характеристики и внушения представители на малцинства, най-често на ромите), етичната комисия нито веднъж не се е самосезирала по такъв повод. Очевидно тя все още не може да направи връзката между свободата на словото и отговорността на словото, нито пък е прочела адекватно задълженията си по чл.2.5.1 и чл. 2.5.2 на Етичния кодекс. Нещо повече – Комисията за етика в печата остана пасивна дори след подаването на сигнали от граждански организации по повод на публикации на Калин Руменов с расистко съдържание и на неадекватната политика на съответната тиражираща ги медия. При наличието на такава пасивност от страна на саморегулаторен орган, призван да брани етиката в печата, защо да се чудим на нарастващата “творческа” активност на въпросния автор, на продължаващото му настъпление срещу достойнството на цяла една човешка общност! Но едва ли поведението на тази комисия е толкова необяснимо, при положение че управителната й шапка (нейната и на Комисията за етика в електронните медии) - фондация “Национален съвет за журналистическа етика“ - се състои от главни редактори и издатели на вестници, част от които печатни издания са редовни “доставчици” на материали, нарушаващи етичния кодекс по чл. 2.5.1 и чл. 2.5.2.
Ето как се стига до закономерния абсурд, пред който сме изправени днес: 19-членно жури (12 главни редактори на печатни издания, избрани с жребий измежду 28 издателства - членове на Съюза на издателите в България и 7 члена на Управителния съвет на СИБ, избрани с жребий измежду 10) вземат решение авторът Калин Руменов да бъде награден в една от категориите на конкурса за журналистическо майсторство. Очевидно, оценката на журито е била на базата на цялостното му творчество, включително и на публикациите от “ромската серия”, тъй като не бяха оповестени конкретни материали, за които той е бил отличен и избран за победител в своята категория “млад журналист”.
Като сложим чертата под всичко казано, все по-отчетливо се налага въпросът: защо им беше на нашите медии Етичния кодекс, след като е възможно така безпрекословно, така настоятелно и несанкционирано той да бъде нарушаван? Защо са ни и етични комисии от рода на тази за печатните медии, които с формалното си съществуване и с мълчанието си по особено чести и драстични нарушения на журналистическата етика са не просто безполезни, а дори контрапродуктивни.
Кому в крайна сметка са нужни награди, които не придвижват напред медийните практики, отличавайки най-добрите журналистически материали на базата на безспорни професионални и етични медийни стандарти, съизмерими с тези в останалата част на европейското пространство? Кому са нужни награди, които всъщност имат потенциал да вършат точно обратното - да връщат назад медийните практики към ретроградни журналистически прийоми, свързани с друго време и действителност? Фашизоидната враждебна реч съвсем не е присъща черта на истинското провокативно медийно мислене, нито е синоним на градивната провокация, на младежката дързост и неочакваност. Да, журналистиката трябва да бъде провокативна, но е недопустимо точно фашизоидното чегъртане по сетивата на обществото да подменя онази нужна на всички ни градивна провокация чрез медиите, тикаща напред обществените процеси.
Бидейки ревностни привърженици на свободата на словото, което е гарант за всички човешки права и основни свободи в демократичното общество, същевременно категорично противостоим на злоупотребата със словото и дискриминативното му ползване чрез медиите за сметка на честта и доброто име отделни граждани, на социални или етнически групи (какъвто е и смисълът на всички международно-правни и медийни стандарти, а и на собствения ни Етичен кодекс).
Ето защо, като протестираме срещу срамната практика около награждаването на Калин Руменов, се обръщаме към учредителите и организаторите на конкурса за журналистическо майсторство “Черноризец Храбър” с настояване наградата на този автор да бъде отменена, като актът бъде оповестен по начин, аналогично публичен на този, по който му бе връчена.
Обръщаме се също и към държавните ръководители, чието присъствие, неизвестно защо, устойчиво се затвърди като постоянен елемент на това чисто професионално събитие за медийната гилдия (да си спомняте при връчването на наградите на филмовия фестивал в Кан някакво присъствие или участие от страна на премиери и президенти?). Участието на представители на нашата държавна власт в церемонията по тазгодишното награждаване неволно ги поставя в позицията на ценностно присъединяващи се и към наградата, и към основанията за нея на автор като Калин Руменов. Дори и да не са целили това, негативният привкус от участието им в този акт остава.
Поздравявайки всички журналисти, заслужено отличени с награди “Черноризец Храбър” в останалите категории на конкурса, същевременно заявяваме убеждението си, че нелепото отличаване и награждаване на “журналистическо майсторство” като това на Калин Руменов занижава цялостния публичен имидж на инициативата и поставя под съмнение смисъла й. Отмяната на наградата би била позитивен знак в няколко посоки и този акт е категорично дължим на засегнатите общности, на обществото като цяло и не на последно място - на професионалната гилдия.
За да станете част от хората подкрепили писмото пишете на Марк Босани на адрес: markbossanyi@yahoo.co.uk