22.09.07, както всички знаем, беше деня, когато трябваше да зарежем автомобилите си и за разнообразие символично да повървим пеша (или в най-лошия случай да използваме градския транспорт). София обаче стана сцена на трафик, достоен за дъждовен ноемврийски ден.

Идеята на деня без коли е… да НЕ караме коли. Аз, така и така не мога, следователно имам пълното право да критикувам .

Опитвам се да преценя дали тази реакция дойде от неподражаемото ни чувство за индивидуализъм (в един “лабораторен” експеримент по време на упражнение по мениджмънт миналата година се оказа, че формирайки екипи, ние българите сме с доста висок коефициент на индивидуализъм). Въпросният експеримент изобщо не е представителен, но дори и наполовина да омекотим резултатите, те пак са впечатляващи.

Другия вариант е, че софиянци не знаехме за деня без коли. Аз не гледам телевизия. Всъщност гледам, но по максимум 20 минути на ден. И след като за това нищожно време съм разбрала за инициативата, мога да си представя колко пъти щях да чуя новината ако гледах по, примерно, 3 часа на ден. Интернет също не го коментирам - и там лесно можеше да се попадне на информация.

Третата опция е неангажираност. Нищо от това, което се предприема не ни засяга. Или по-точно - решаваме, че не ни засяга, защото все ще има някой, който да заеме позиция вместо нас.

Каквато и да е причината (едва ли е една), на 22-ри в София беше пълно с коли, с по максимум 2-ма човека вътре в най-добрия случай. Градът ще си остане пълен със същите и след 22-ри, точно както си е бил и преди това.

Моят малък негативен извод е, че колкото и жълто-зелено-сини кофи да бъдат разхвърляни в София, ние пак ще си правим, каквото си знаем и козметичните манипулации няма да ни променят манталитета.

Не искам да коментирам , и не искам да обсъждам , хората които са го направили са достатъчно добри в това. Просто действайте - не от утре , а от днес.

http://forthenature.org/video/17

На велошествието на Европейския ден без коли се събраха около 300 човека на колела, които преминаха бързо и сравнително тихо по софийските улици. Много интересен момент беше точно когато шествието премина покрай Двореца (Етнографския музей, площад Батенберг), защото там по същото време се откриваше паметник по случай деня на Независимостта. Бойко Борисов и другите официални гости изгледаха процесията от колоездачи с малко досада, а хората наоколо негодуваха. “Какви са тея?”, “Пак ли някакъв протест?” През повечето време хората наоколо едва ли разбраха, че мероприятието се организира на Европейския ден без коли. И за това, че съществуват хора, които искат да има повече вело и пешеходни алеи в нашия град. На южния парк имаше състезание за най-малките колоездачи. Все още имате време да се раздвижите тази седмица. А да си вземете колело и да зарежете колата винаги…

Ако все още някой не е видял или чул за тази изложба тя се бамира на пешеходния мост между НДК и хотел Хилтън. Повечето хора познават това място, като моста на въздишките. И наистина, когато гледаш част от снимките ти се иска дълбоко да въздъхнеш. Има невероятни места по земята. Има и също толкова красиви места в България. Българския фотограф, който се занимава със същия тип фотография се казва Александър Иванов и има серия от календари със снимки над България. Когато гледаме изложбата нека да прочетем и това, което е написано под снимките. Не само за да знаем повече за мястото и къде се намира. Но и за да помислим. Най сетне да помислим какво можем да направим самите ние? Накрая на изложбата има няколко простички неща, които можете да намерите и на “Зелен”. Неща, които можем да правим без особени усилия и които спестяват ресурсите на планетата. Времето, когато можехме да си кажем: “Нищо не зависи от нас” или “Аз не мога да помогна” отмина. Сега всеки човек на планетата е отговорен за това, което се случва с нея. Езерото Чад, (има снимка на един номад със стадо крави) е почти безвъзвратно изчезнало, което учените са доказали, че се дължи на глобалното затопляне. Нарастват конфликтите в света причинени от климатичните промени. Една от снимките ни показва бежански лагер на бежанци от Белфур, провинция на Судан. През тази година ОНН призна, че ставащото там, типична гражданска война причинила смърта на хиляди е следствие от промените в климата, засушаването на територии, липсата на питейна вода и вода за напояване и т.н. Разгледайте нашите обещания и си харесайте нещо, колкото и малко да е то. Дори да спирате водата докато си миете зъбите. Ще спестите много вода, повярвайте ми.

Tоку-що видях новина за едно риалити шоу - Dumped. В което доброволци се събират и живеят (не запомних колко време точно), на бунището сред боклуците . Наградата е 20 000 паунда (което е около 60 000 лева) и е скромна, сравнена с награда от Who wants to be a millionaire или Survivor. Но целта на продуцентите е да дадат другата гледна точка за боклука и в крайна сметка да се стигне до извода колко много от нещата, които изхвърляме могат да не попадат на бунището. Дали тук ще има скоро подобно шоу… материали и места за снимане - бол! Но желание?!

На 15-ти Октомври, 2007 всеки, който иска може да се присъедини към едно световно събитие - Blog Action Day. “Еко-блогъри от целия свят, обединявайте се!”

Единственото, което трябва да направите, е да регистрирате своя блог и на 15-ти да публикувате пост на еко-тема.

Ето още информация - http://blogactionday.org/

Здравейте, казвам се Полина и живея в зона Б5,
имам проблем и смятам че е важен. Пред блока си имахме контейнери за разделно събиране(и то само от жълтите, които са смесени, а не зелен син и жълт) няма значение, но сега и жълтите ги няма. Офиса на екобулпак е на 2 крачки от нас и служителите минават оттам постоянно!!! Чудя се къде са ми контейнерите и защо има само от старите железни кофи за “всичко”. На една пресечка от входа ми има контейнери от 3-те вида, но нали се сещате че сутрин като тръгвам за университета или работа не ми остава време да ходя до другата улица и да разпределям боклука си! Искам справедливост! Ако можете да ми помогнете ще бъде добре във всички аспекти. Иначе мен никoй няма да ме чуе…но ако не ми сложат кофи до 1 месец (и без това квартала е ужасно мръсен) ще се налага сама да се разправям и да ги накажа, за това че ме карат да си хвърлям иначе редуциряния боклук от вкъщи в ЕДНА КОФА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

На 22 септември, освен че ще честваме националния си празник (Деня на независимостта) можем да празнуваме и Европейския ден без коли. На този ден навсякъде в Европа хората се страмят да използват възможно най-малко автомобилите си. Аз лично мисля да отида на планина. Просто да се метнем на влак, автобус или дори на стоп. И всички можем през този ден просто да зарежем колата, за да видим колко чист и приятен ще е въздуха в града. Ех, ако можеше и Кремиковци да спре за ден щеше да е супер, но уви за сега само ние можем да помогнем. Нека да походим, покараме или спортуваме без автомобил. Да отидем до близкия магазин пеша. Да се замислим преди да се качим в колата, защото така сме свикнали. Да видим истинския свят, а не просто да имаме друг начин за гледане на телевизия през стъклото на колата.

От 16 до 22 септември в Европа се чества Европейската седмица на движението. Нека през тази седмица се замислим малко повече, колко спортуваме и колко се движим. Всеки има нужда от движение за да е здрав. За съжаление понякога забравяме за това. Особено, когато от колата влизаме в офиса и единствения спорт, които практикуваме е да качваме стълбите в работа или в блока. Поне сега имаме сериозен повод да се замислим. А защо не и да направим нещо. Да се разходим из парка или просто да походим пеша до работното ни място. Невероятно зареждащо е рано сутрин да покараш колело или да походиш. А се отразява и добре на здравето ни. Нашето тяло има нужда от движение, накарайте го да се чувства добре движейки се повече.